Закон за еврото има, но той не може да се приложи

Много се говори за въвеждане на еврото, но нищо не се прави, за да се запознае бизнесът с практическото преминаване към единната валута. „Държавата следва да е по-адекватна в подхода си към смяната на валутата“. Това мнение изрази в интервю за ФАКТИ адв. Галин Попов, изпълнителен директор на Асоциацията на търговците на нехранителни стоки. На търговците са необходими практически подробности, за да са подготвени за гладка смяна на валутата. Повечето компании посочват, че са им необходими до 6 месеца или между 6 месеца и 1 година, за преминаване чисто технически към еврото. Ако целият технически процес по преминаване към единна валута се остави за последния момент, ще има сътресения на пазара, трудности в прехода и респективно по-висока цена на преминаването от лев към евро. А тази цена ще я плащаме всички - и търговци, и потребители, предупреждава юристът.

Адв. Попов, приет е закон, уреждащ въвеждането на еврото. Оказва се, обаче че той не може да бъде приложен на практика. Бихте ли разяснили ситуацията?

Законът за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) е приет и влязъл в сила през месец август 2024 г. Той урежда различни срокове, част от които започват да текат още преди страната ни да влезе в еврозоната, като например двойното обозначение на цените в лева и евро. Все още не се знаят началните дати, от които тези срокове ще текат, доколкото зависят от различни неизвестни фактори, като Решението на Съвета на Европейския съюз за въвеждане на еврото у нас.

Със ЗВЕРБ е уредено задължителното приемане в определен срок на изменения и допълнения в подзаконови нормативни актове, които са от ключово значение за това търговците в страната да могат да работят спокойно. Все още обаче няма официален проект на такива изменения и допълнения. Т.е. законът в пълнота все още не може да бъде приложен, защото липсва Решение на Съвета на ЕС от една страна, а от друга, защото за бизнеса са необходими ясно уредени правила.

Какви подзаконови нормативни документи трябва да бъдат приети и от кого, за да може законът да започне да функционира?

Следва да бъдат приети доста подзаконови нормативни актове, но тук ще откроя Наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност (т.нар. Наредба Н-18), която касаe взаимоотношенията на търговците с фиска. Тази наредба трябваше да бъде приведена в съответствие със ЗВЕРБ в срок до два месеца от влизането в сила на закона от министъра на финансите. Това обаче все още не се случва, а е от изключително значение за нормалната работа на търговския оборот въобще в държавата.

Трябва да се приемат и наредби за прилагане на разпоредби от ЗВЕРБ, свързани с разпространението и обмяната на евробанкноти и монети, различни банкови дейности.

Българската народна банка следва да обнародва в Държавен вестник тези наредби в срок до три месеца от датата на приемане на Решение на Съвета на Европейския съюз за въвеждане на еврото. Надяваме се да не се чакат крайните дати по тези срокове, защото това ще затрудни работата на търговците и ще скъси времето за подготовка и нормален преход.

Само законът за приемане на еврото изисква промяна на още 52 закона. Докъде е стигнала тази промяна?

В преходните и заключителните разпоредби на ЗВЕРБ са предвидени изменения и допълнения на 52 закона. Сред тях са Търговският закон, Законът за защита на потребителите, Кодексът за социално осигуряване и много други. Тези изменения и допълнения влизат в сила от датата, която ще бъде определена в Решение на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото.

Тук има един интересен законодателен парадокс: ако отворите, да кажем Търговския закон, ще видите тези изменения и ако не сте специалист, ще останете с убеждение, че действащата валута у нас е евро. Вярно, записано е, че измененията влизат в сила, когато еврото се приеме като национална валута, но ако не стигнете с четенето си дотам, ще останете с горното впечатление.

Въобще по законодателната техника имаме пропуски. Разбирам, че е сложно и изисква съгласуване и вземане на отношение от страна на много експерти, работни групи и институции, но все пак държавата следва да е по-адекватна в подхода си към смяната на валутата.

Преди година в проучване сред бизнеса, половината от участниците заявяват, че очакват държавата да дава повече практически разсеяния по преминаването от лев към евро. Случи ли се това?

Всъщност освен политическото говорене и дейността на държавата по отношение на очакваното Решение на Съвета на ЕС, практическа работа тук, на вътрешния пазар, няма. Не се говори за обучения, не се планират никакви практически дейности, насочени към търговците като част от пазара. Ако има нещо практично, то е насочено основно към потребителите и, за съжаление, отново на базата на политическо говорене и популизъм.

Банките и големият бизнес се подготвят от месеци, за което повлия и кампанията, която организирахме през лятото на 2024 г., преди окончателното приемане на ЗВЕРБ. Но все още, за нас, като търговци, са необходими практически подробности, за да имаме готовност за гладка смяна на валутата.

От проучването, което цитирате, е видно, че за подготовката на компаниите за въвеждането на еврото са нужни минимум 6 месеца, а повечето от тях посочват между 6 месеца и година. Но както казах по-горе, има срокове, които текат и преди въвеждането на еврото, като задължението за двойно етикиране. При липсата на ясни нормативни правила, всеки един елемент от дейностите, които трябва да извършим, се усложнява и ни поставя в условия на неизвестност и нестабилност. За промените, които трябва да се направят в софтуерите на компаниите, е нужно да има пълна яснота върху какво да стъпят и едва след това може да започне същинската работа по промяната им. Тогава ще започнат и обученията на персонала в юридическа, търговска, счетоводна, одитна и др. дейности.

Кои са най-полезните разяснения, които по Ваша преценка, трябва да обясни държавата на бизнеса?

Практическите съвети. Съвместната работа на държавата и търговците по изясняване и уеднаквяване на очакванията и изискванията, свързани с прилагане на законовите разпоредби. Така могат да се избегнат съмненията какво и защо е редно да се направи, както и да са ясни изискванията към бизнеса.

Опасенията ни са, че ако нещата останат да се подготвят и влязат в сила в последния момент, ще има сътресения на пазара, трудности в прехода и респективно по-висока цена на преминаването от лев към евро. А тази цена ще я плащаме всички - и търговци, и потребители. Това може да се избегне, като се изготви пълната нормативна рамка, която очертава нужните дейности и се даде достатъчно време на пазара, за да ги стори. За сроковете вече казах по-горе. В крайна сметка, това е възможно, ако Доклада за напредъка на България и Решението се приемат през юни, а влизането е в сила от началото на 2026 г. и при условие на приети навреме посочените нормативни актове. Добре е също така да има и засилена работа по практическите обучения от страна на държавата.

Не можем да не засегнем и въпроса за цените на стоките, а именно че след приемането на еврото те ще нараснат. Каква е Вашата теза?

Цените на дадена стока не се променят заради промяната на валутата, в която тя се продава. Такива примери има навсякъде по света. Цените се променят заради пазара. Ако търсенето е голямо - цените се вдигат. Ако е малко - цените спадат. В този смисъл е добре да се каже, че в България работим в изключително конкурентна среда. Ако някой търговец просто реши да вдигне цените поради някаква непазарна причина, каквато би била промяната на валутата, то вероятността да пренасочи клиентите към конкурентите си е голяма.

Не виждам здрав разум в твърдението, че цените ще се променят заради влизането ни в еврозоната. Отделно от това, наблюдавайки страните, влезли в еврозоната, в един кратък период след непосредственото приемане на еврото се забелязва тенденция за опит за повишаване на цените, и последващо успокояване. И да имаме предвид, че не повишаването или спадането на цените е основният момент, а повишаването или спадането на доходите. А с приемането на еврото имаме всички възможности да ги повишим. Това е така, защото в последните години много финансови министри вдигаха доходите по един необоснован начин, без зад това вдигане да стоят реални икономически процеси и резултати. В следствие на това наблюдаваме сериозен отлив на чуждестранен бизнес от България. При влизане в еврозоната този бизнес ще започне да се връща дори само заради ясната и предвидима рамка на финансите. С това ще се внесат технологии, които ние иначе нямаме, и респективно ще се вдигнат и доходите. Тъй, че икономическият резултат в един средносрочен аспект ще е повече от позитивен.